Изгарям просто...
 Така и не се научих да го преодолявам. Просто не мога, има неща които ме палят внезапно и могат да съсипят живота ми за седмици напред.
Става, ей така...неудържимо и ме помита целия. Иде ми да късам и троша около себе си и да не оставя нищо здраво. Защо ли?
И изобщо, защо си позволявам да го правя?
Нима не знам че колкото по-добре се държиш с едно човешко същество, толкова по-голямо лайно е способно да ти изфабрикува то? Или че за да спечелиш уважението и любовта на една жена преди всичко трябва да се държиш с нея като с куче? Да я галиш с едната си ръка, а другата да бъде свита в юмрук зад гърба ти?  Или пък не знам, че мога да я накарам да ми се обади само ако аз не го правя?? Да и кажа ли една красива дума и да погаля или да и изневеря за да (разбере колко и липсвам)? Знам, ако я потърся ще ме отблъсне, ако не и вдигна телефона когато случайно се сети за мен, ще ме побърка от звънене. Защото жените показват чувствата си и са искренни само когато обвиняват:
Защо не ми звъниш??
Защо не вдигна?
Защо не те интересувам вече?
Защо ме оставяш сама??
Тогава знам че съм желан и търсен.
Тъжно, гротескно, жалко...
След толкова излята помия не се ли научих да бъда господар, а не другар??
Май не, защото търсих другарка за себе си, а не робиня.
Какво да правя с теб такава?? За какво си ми? За да мисля всеки ден с какво да те манипулирам, за да пресмятам всеки ден стъпките си като във партия шах? За да не мога да ти кажа милите думи с които е изпълнено сърцето ми, защото ще хукнеш при друг, който ще може да те манипулира??? Защо да си правя труда за нещо, което не искам да имам??
Какво друго ми остава освен да те разкарам от живота си, жалко същество такова?!?!?!?!!?

На първо място искам да изразя съчувствието си.
На второ да се извиня ако следващите две звучат по-рязко, отколкото трябва.
3) Да, определено не си се научил - нито да подбираш жените, нито да общуваш с тях. Да се задоволиш с първото, което ти се предлага, не е решение. И да се оставяш да се впиват в твоето време и решения с подобни въпроси, е признак на зверско малодушие и на вътрешна несигурност.
4) Пише се "искреНо"

Наздраве!


P.S. Добре дошъл!

Ако се абстрахирам от дребнавите ти забележки за правописа, може би имаш право.
И много "уважавам" хора които са способни да направят задълбочен психо-портрет като твоя, само от няколко абзаца.

П.П. Добре заварила

Аз съм жена, прости ми:-) Знаеш ли дарксайд, проблемът ти е в жените, които харесваш, а не в това, че няма такава, която ще те обича и без да я манипулираш. Ех, има малко игрички (виждам как вече се усмихваш победоносно), но не е задължително да са токлова мръсни, както ги описваш. Хубавата или здравословна взръзка предполага взаимни грижи и ако си недоволен, от това което си имал досега, се обърни към себе си. Другите се променят по-трудно.

Ей darkside много правилно и основателно си задаваш тези въпроси. И аз си ги задавам от момента, в който се разделих с първата си приятелка (ама т'ва е друга тема ) Аз си го обяснявам като всички други за които нямам все още отговор а именно: "Рискове на професията"

да се прибави и от това става "момичешки" пост. Всички са толкова еднакви в търсенията си, в мислите, в чуденето. Защо не й се обадиш? Тя сигурно не ти звъни, за да не изглежда "лесна" и да си мислиш, че се е побъркала по теб.
Добре дошъл.

Да!!! И после искаме нови разкази по темата!!!

Така де - няма лесно!